Свържете се с нас: 032 946 606, 0897 862 730; office@mysilver.bg
Търси
0
Kоличка
Пишете ни

История

Разказва основателят и настоящ управител Тодор Кашилски

„В края на 1991 г. с двама приятели търсехме начин да се издържаме, докато следваме. От 1989 до 1991 работех, каквото намеря - сервитьор, шофьор, DJ… Ходех до Сърбия да продавам стари дрехи, до Турция да купувам чорапи и бельо. Продавах по „битаците“ в София и Пловдив. Бях студент в УНСС, а приятелите ми учеха в Пловдив и Търново. На единия от тях му носеха сребърни синджири от Турция, а той ги продаваше от едно черно куфарче на „Джумаята“ в Пловдив. Търговията му вървеше и един ден му предложих да внасяме сами синджирите.“

Така се зароди идеята:

„Речено-сторено….взех 500 германски марки (тогава нямаше  евро) назаем от една приятелка. Със студентско намаление за БДЖ стигнах до Свиленград. От там на стоп до Капитан Андреево, минах границата пеша и от другата страна пак на стоп до Истанбул. Купих една шепа синджири от третия магазин, в който ми направиха по-добра отстъпка. Същия ден бях обратно в България. Наспах се и с друг приятел се качихме в старата „Шкода“ на баща ми. Отидохме при негови познати във Велико Търново, където той учеше. След това в Казанлък, на „Джумаята“ в Пловдив и за 2 дни продадохме синджирите. Върнах навреме парите на приятелката ми, че и за мен имаше печалба.“

И идеята започна да се материализира:

„Пак в Истанбул, но този път минах през повече магазини. В един от тях се запознах с поляк на моята възраст – тогава бяхме на 23-24 години. Вечерта се напихме „по славянски“, а на другия ден той ме заведе в работилницата, от която купуваше неговият бос. И ето ти - не само по-добра цена, но и по-голямо разнообразие.“

Не всичко обаче е успехи:

„През 1992 г. имаше остатъци от социалистическото законодателство - разрешения, лицензи, бумащина… Обикалях министерства и агенции, за да разбера как да работя. Системата се оказа тромава, несправедлива, служеше на чиновниците, не на хората. Уви, тя и сега си е такава. Обирали са ме, крали са ме, губел съм от контрабанда, преминах някак и през голямата инфлация на 1996-1997. Дали, защото бях млад и наивен, дали защото нямах друг избор или заради приятелите ми, които помагаха – след всяко падане, ставах и започвах отново.

                Как да се казва фирмата:

„В семейството ми нямаше традиции нито в търговията, нито в бижутерията. Всичко учех в движение. В движение измислих и името на фирмата ЕТ „То-Каш Тодор Кашилски“ . Взех първите срички от имената си. „ТОкаш“ с ударение на „О“, звучи горе-долу добре. Но повечето хора се оказа, че слагат ударението на „А“. И ТокАш звучи малко турско. С хорската приказка никой не се е преборил, и през 2010 кръстих новата верига магазини MySilver. Пак не е  българско, но е разпознаваемо, нали?“

                Стига с тая търговия. Да произвеждаме, а?

„През 1994 г. брат ми Васил, завърши в София няколкомесечен курс за бижутери. Целта беше – собствено производство, свои модели, нова (за онова време) концепция. Да, ама като не разбираме нищо от тая работа?! Направихме последователно няколко съдружия с приятели и други бижутери. Отворихме магазин на улица „Абаджийска“ в „Капана“ в Пловдив. Съдружията се оказаха трудна работа, по-трудна от производството – дали, защото нямаме възпитание за такива неща, дали защото сгрешихме в бизнес-плановете, дали по друга причина. Да са живи и здрави Армен, Пешо, Иван и Радо,  лека му пръст на Живко, с които сме споделяли бизнес . Всеки от тях ни помогна в трудно време, научи ни на нещо.“

И дойде време да запретнем ръкави:

„След 1997 постепенно започнахме да произвеждаме свои изделия - пръстени, обици, медальони, гривни, колиета... Произвеждахме, както сребърни, така и златни бижута. Към екипа се присъединиха Здравко Стойнев, Павлин Илиев, Ивайло Турсунски, Васил Петров, с които до ден днешен да се работи е удоволствие. Не мога да изброя всичките десетки прекрасни хора, които оставиха свой отпечатък в Токаш. Тук може да видите хората, които в момента споделят уменията си, за да доставим радост на нашите приятели, клиенти и почитатели". 

Криза? Какво да правим? 

"До 2009-2010 основните ни трудности бяха свързани с контрабандния внос. През втората половина на 2010 г. цената на благородните метали се покачи драстично. Финансовата криза беше засегнала почти всички сектори на световната икономика. Тези два фактора принудиха някои от нашите клиенти-търговци да затворят магазините си. Това ни откри възможности да се срещнем директно с нашите клиенти. С истинските потребители на нашите бижутата. Започнахме да отваряме магазини "MySilver" през 2010 г. До тогава продавахме предимно на търговци в България и в чужбина. Първият магазин беше на Главната търговска улица в Пловдив. След това на бул. "Витоша" в София. Последва ги Галерия Пловдив, Русе и т.н. "

MySilver - моето сребро или YourSilver - вашето сребро?

"И двете не звучат български. Попитах хората, които тогава бяха свързани с „Токаш“ кое звучи по-добре, по-разпознаваемо. Отговорът беше почти единодушен - MySilver.  Идеята беше да обединим усилията и таланта на няколко български производители за да предоставяме съвременно обслужване. Задачата се оказа трудна - и за нас, и за другите. Трудно е да се поддържа постоянно качество, да се спазват срокове и ангажименти, да се разбират нуждите на всеки отделен потребител. И постепенно се получи сегашната ситуация - стана така, че продаваме предимно своята продукция."

 Нашето сребро и Вашите нужди:

Докато продавахме само на търговци, виждахме някои грешки при работата им с хората. Желанието ни беше да ги избегнем. Търсенето на правилният подход ни научи, че трябва постоянно да учим. И че всеки човек има свои собствени потребности. До този момент за нас приоритет беше разработването на собствени модели сребърни бижута. Сега изискванията на клиентите са не по-малък приоритет. Уверени сме, че нашата визия за съвременни, модни и красиви бижута от сребро, може да задоволява индивидуалните желания на потребителите.